ESIEC, инженер

Във Франция съм вече 4 години, от септември 2004 г. В България три години учих във ВИХВП, Пловдив, специалност Технология на виното и млякото. Третата година имах курс по опаковки. Доцент Маркова, която водеше курса тогава, ни разказа за ESIEC (Ecole Supérieur d’Ingénieurs en Emballage et Conditionnement) – висше училище за инженери по опаковки, за това какво се прави там и каква подготовка се предоставя.

Този университет е едно от малкото места в света, където се подготвят инженери по опаковки, а завършилите студенти намират реализация в най-големите европейски компании.

Към онзи момент ESIEC и университетът, в който учех, имаха договор за обмен на студенти и аз се реших да замина и да продължа следването си във Франция. Не съм полагала входящите изпити за ESIEC, каквито има за самите французи, но се явих на изпит по френски и компютри в България. Изпаращах документи, мотивационни писма и препоръки. Условието да се обучаваш в ESIEC, независимо откъде идваш, е да си учил две или три години преди това в друг университет, в специалност с техническа насоченост.

Там имах около 10-12 изпита на семестър, които се провеждаха в една седмица и това беше голям шок за мен през първата година, тъй като организацията по подготовката ми трябваше да е много по-различна от тази в България, където сесията продължава 3 седмици, а броят на изпитите е максимум 5-6. Имах изпити както по класическите науки, задължителни за една инженерна специалност, математика, химия, механика, физика, САПРОМАТ, така и по предмети пряко свързани с опаковките – материали, печат, дизайн, маркетинг и т.н. Най-голямото предизвикателство в следването ми бе да не се откажа именно през тази първа година, заради напрежението по време на изпитите.

Подготовката по химия и микробиология, която получих от българския университет, се оказа полезна, но като цяло специалността ми в България беше различна от тази във Франция. Има голяма разлика в мотивацията за работа на преподавателите и студентите, тук и в България. Програмата за обучение по моята специалност се разглежда и обновява всяка година. В зависимост от новостите в бранша, преподавателите променят лекциите си така, че винаги да са актуални и интересни. В България някои преподаватели не намират за нужно да обновяват лекциите си и преподават материал, в който информацията често не е актуална. Друга голяма разлика е техническата база на разположение на студентите.

Освен мен имаше и други българи в ESIEC. Двама завършиха същата специалност през 2005 г., а едно момиче завърши заедно с мен през 2007 г. Всички работят по специалността, съответно в Юниливър, Крафт и Нестле.За три години направих три стажа. Първата година – два месеца в българска фирма, която произвежда машини за опаковане. Втората година – пет месеца в Белгия. Работих в Орифлейм по проект свързан с еко-опаковките. Третата година – четири месеца във френска фирма производител на мебели, по проект за оптимизация на вече съществуващи опаковки. Стажовете са задължителни и се провеждат винаги лятото, тоест няма лятна ваканция.Работата по различни проекти по време на следването, както и стажовете, се оказаха много полезни за лесната адаптация при започването на професионалната ми реализация. Започнах работа като инженер по опаковките в световната централа на Johnson&Johnson във Франция, още преди да се дипломирам. За да спечеля това място преминах през няколко интервюта. Първо в агенция, после в отдел човешки ресурси на компанията и накрая с двамата мениджъри на отдел „Опаковки”.

В момента се грижа за 4-месечния си син – Милан и не работя. Смятам да започна работа в началото на 2009 г., без съмнение, в сферата на опаковките и засега не планирам да се завърна в България.

Автор: Радка Панова

Източник: StudyAbroad.bg

Share this

Submit your comment