Моят университет: Харвард

В рубриката “Моят университет” ви представяме различни университети от цял свят през разказите на българи, които учат или са се обучавали там. Чрез нея ще можете да се запознаете с опита и преживяванията им и да получите ценни съвети и практична информация за предизвикателствата и необходимите стъпки, свързани с образованието в чужда страна. Ако сте студент извън България и искате да разкажете повече за вашия университет, пишете ни на karieri@karieri.bg.

Със съдействието на Фондация “Фулбрайт” днес ви срещаме с Лена Бориславова. Тя е стипендиант на “Фулбрайт” за 2015-2016 г. и отскоро е магистър по право от Харвардския университет. Завършила е право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От началото на 2015 г. е вписана в Софийската адвокатска колегия като практикуващ адвокат, а преди това е работила като правен сътрудник в немско-българска кантора.

Пред “Кариери” тя разказва за процеса и условията за кандидатстване за финансиране по “Фулбрайт”, за трудностите и предизвикателствата, които е срещнала, както и за обучението и живота в “Харвард”.

Моята работа
В началото на януари 2015 г. се вписах в Софийската адвокатска колегия като практикуващ адвокат, а преди това работих като правен сътрудник в немско-българска кантора главно в сферата на дружественото право, съпътстване на чуждестранни инвестиции в България и изпълнение на чуждестранни съдебни актове у нас.

Моето образование
Завършила съм право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. По време на следването учих и шест месеца в Германия по програмата “Еразъм”. Като студент три поредни години участвах в състезанието по международно право “Джесъп”, като през 2013 г. тренирах и отбора на Софийския университет.

Снимка

Лена Бориславова

Стипендията “Фулбрайт”
Стипендията, за която аз кандидатствах, беше за 10-месечна докторска или магистърска програма в Щатите независимо от конкретната специалност.

Кандидатът първо подава документи за стипендията и едва след като бъде одобрен, започва да кандидатства в самите университети – до 4 на брой. Селекцията на университетите се одобрява от американския партньор на Комисията “Фулбрайт” – Institute of International Education (IIE), като те иматправото да извършват окончателни промени без съгласието на кандидата.

За да кандидатства за стипендията, кандидатът трябва да следва инструкциите относно необходими документи, есета и 3 броя препоръки. От голямо значение е да се представи добър резултат от изпита TOEFL, независимо от другите сертификати за добро владеене на английски език. Относно мотивационните есета важно е кандидатът да покаже, че желае да реализира една от целите на самата комисия – да се завърне в България (което е и едно от условията на стипендията, по която кандидатствах) и да способства за едно по-добро гражданско общество и устройство.

Препоръките, които се прилагат за стипендията, след това могат да бъдат използвани и за кандидатстване в самите университети, като голямо улеснение се явява обстоятелството, че те се подават директно от комисията и не е необходимо постоянното съдействие и координиране с лицето, което вече веднъж ви е препоръчало. Сравнявайки с колегите ми от “Харвард”, важното за университетите е препоръките да са дадени от по–значими публични фигури в обществения живот на страната. Високо се оценяват препоръки или работа за Върховните съдилища, ако кандидатът е юрист.

Размерът на стипендията е 30 хил. щатски долара, като комисията поема допълнително здравната застраховка и разходите за самолетен билет. Сумите се изплащат след съгласуване с университета и студента. Дали стипендията ще бъде достатъчна зависи много от университета, в който се кандидатства, и на второ място дали комисията има договорености с институцията за осигуряване на по-благоприятни финансови условия.

За съжаление, съдейки по моя опит и по този на студенти от други държави, поради финансови ограничения и липсва на договорености комисията не насърчава кандидатстване в най-престижните университети в САЩ. В моя случай, дори след като ме приеха в “Харвард”, тъй като не ми достигаха средства, бях посъветвана да помисля за някой по-нископрофилен университет. За щастие, ми отпуснаха стипендия от “Харвард” и получих финансова подкрепа от българската кантора “Георгиев, Тодоров и Ко.”

Снимка

Лена и нейни съкурсници

Изборът на стипендиантите
Подборът протича на два етапа – по документи и след това интервю с представители на комисията. Одобряват се петима основни кандидати от всички специалности, за които е разпределено финансиране, и трима алтернативни в каскаден ред. На алтернативните кандидати не се гарантира финансиране, но се поемат разходите и таксите по кандидатстване (а това често са по 100 щатски долара за университет) и комисията и IIE придвижват част от документацията.

По една или друга причина аз бях селектирана като последен алтернативен кандидат, но в последния момент (буквално 3 дни преди крайния срок за приемане на офертата на университета или 6 месеца след подбора от страна на “Фулбрайт”) комисията успя да разпредели финансиране от други кандидати (някои отказали се, други получили повече средства от необходимите) и за мен. Така че в тази връзка основен съвет към кандидатите е да не се отказват и да не губят надежда.

Снимка

Лена в българска носия

Задачи и отговорности на стипендиантите
Основно изискване на програмата е стипендиантът да се завърне след обучението си за период от 2 години. Идеята е той да пренесе наученото на родна почва и да има положително социално и обществено въздействие. И наистина мога да потвърдя, че човек се вдъхновява, идват му идеи какво би могъл да направи, промени, подобри или създаде. Не всичко, което виждаме в Америка, е добро или непременно подходящо да бъде внедрено у нас, но определено това изживяване отваря очите и хоризонтите.

Харвардския университет
“Харвард” е уникално място. Университетът е известен в цял свят, а най-силните му страни са хората и средата, която предоставя. Тук преподават едни от най-светлите и уважавани умове в САЩ, представители на всички големи кантори изнасят всекидневно презентации на различни правни теми в надпревара да впечатлят обучаващите се студенти, които на свой ред са изключително мотивирани, ангажирани и активни.

Снимка

Традиционните лекции по предмети като дружествено, конституционно, търговско право и пр. не надминават очакванията, които така или иначе са доста високи. Всичко останало обаче е абсолютно различно и неочаквано.

Преди всеки час, дори за най-първата лекция, от студента се очаква да е прочел и подготвил средно между 80-150 страници. Студентите са активно насърчавани да разговарят с професорите, да ги посещават в кабинетите, да им пишат, гостуват или ходят на вечери с тях. Самите професори приветстват личния контакт, стараят се да запомнят името на всеки един от 100-те студента в класната стая, да знаят откъде идва и от какво се интересува, да ги поканят в дома си и да им сготвят вечеря.

Що се отнася до кампуса, вниманието към детайла и грижата към студента е на завидно ниво, подкрепено от солидни налични ресурси. Правната библиотека работи 24/7. Тя е най-голямата библиотека с правна литература в света и ако се случи да не разполага с дадена книга, то тя се закупува в рамките на седмица след заявка от студента. По всяко време на разположение на студента са десетина библиотекари, чиято основна цел е да подпомагат студенти, пишещи дипломна работа и имащи нужда от помощ с подбора на необходимата литература. По време на изпитната сесия в библиотеката се раздават игри за забавление, книги за възрастни за оцветяване, бонбони и насърчителни бележки.

Кампусът предлага безплатни консултации с психолози и представители на персонала. На място има банкомати, безплатен нотариус, поща, ресторант, зони за разпускане с камини, безплатно кафе и чай, безплатен фитнес, стаи за провеждане на интервюта, стаи за учене с всякаква налична техника и др.

Студентите имат различни инициативи и постоянно организират събития, канят гости от най-високо ниво, правят кампании по наболели обществени проблеми, участват по различни програми в обществена полза и др.

Снимка

“Харвард” през зимата

 Градът

Кеймбридж се намира непосредствено до Бостън в щата Масачузетс. Целият район е известен като Нова Англия и до голяма степен, особено Кеймбридж, имаевропейски привкус – малки улички, с многобройни заведения и ресторанти, пъстри витрини. Тъй като в радиус от 15 км. има поне 20 университета и колежа, мястото е изпълнено с много млади и амбициозни хора, които доминират градския пейзаж. В същото време нерядка гледка на Харвард скуеър са просяците и бездомниците. Разходите за живот са сред едни от най-високите в САЩ. Наемите на една стая с баня и може би малка кухня започват от 900-1000щатски долара месечно.

Самият Бостън е доста по- малък от това, което си представях. Улиците са спокойни, а задръстване има само около Харвард скуеър. Пристанището е едно от най-красивите места в града. Местните се гордеят също и с богата история на местността, тъй като тук са се установили едни от първите преселници. Първото метро също е пуснато тук, но оттогава не е реновирано особено много и е доста бавно.

Снимка

През свободното време
Свободно време почти не остава, тъй като университетът и животът на кампуса предоставят толкова много възможности, че е почти невъзможно да нямаш какво да правиш. Встрани от лекциите, всекидневно има интересни дискусии, конференции, речи и презентации на различни теми.

Редовно има нетуъркинг събития в различни заведения, организирани от кантори или от студентските организации с цел създаване на лични връзки с техните представители. Студентите често се организираме за пътувания из страната, концерти, театрални постановки или кино.

Снимка

Сграда в кампуса на университета

 Трудности и предизвикателства

Основно проблемите бяха преди заминаването ми поради липсва на опит и връзка с други стипендианти или студенти, които да са завършили в “Харвард”. В началото особен дискомфорт ми създаваше условието на комисията, че мога да комуникирам с университети, в които кандидатствам, само чрез самата комисия.

Информацията и обратната връзка не винаги бяха навременни и изчерпателни. Все пак ги имаше. Осъзнавам, че комисията е претрупана и процесът е сложен, но и на един кандидат-студент не му е никак лесно.

На следващо място, голяма трудност бе обстоятелството, че документите, които ми бяха пратени от “Харвард” с цялата информация – как да се регистрирам за жилище, какви са паролите ми за достъп до всички сайтове, как да се запиша за курсове и въобще цялата информация, от която един начинаещ студент има нужда – получих с голямо закъснение, почти след всички крайни срокове. Комисията не бе от особена полза до голяма степен поради липсата на опит с процедурите конкретно за “Харвард”. Предполагам за други университети, с които са свикнали да работят, процесът потича доста по-гладко.

Снимка

След пристигането в “Харвард” имах 3-седмична програма за ориентация, организирана от самия университет. “Фулбрайт” също предлага 1-седмична ориентация преди започване на лекциите, която предоставя чудесна възможност да се запознаеш с други студенти от различни държави.

Нивото на трудност много зависи от подборът на курсовете и с колко време за подготовка разполага студентът. В моя случай първият семестър бе доста натоварен, взех някой от най-тежките предмети с много материали за четене, работих за професор и същевременно се опитвах да съм в крак с всичко случващо се на кампуса, за да се ориентирам какво искам да правя.

В същото време тук студентите не се провалят на изпит – никой не знае дори каква е процедурата, ако не успееш да си вземеш изпита. Това просто не се случва. Ученето количествено е ужасно много, но повечето предмети са доста интересни и предизвикателни.

Снимка

Сграда в кампуса на университета

Моите източници на информация

За програмата научих от интернет, докато търсех начини за финансиране и учебни програми за студенти по право.

Полезен източник биха били познати, които или са кандидатствали за финансиране от комисията или са се обучавали в избраните университети. Аз нямах такива, но приветствам всеки, който има въпроси, да се опита да се свърже с мен или с Мария Костова от “Фулбрайт”.

Снимка

Сграда в кампуса на университета

Какво ми харесва
Не съжалявам за нито едно от решенията си. Без финансирането от страна на “Фулбрайт” нямаше да мога да си позволя да замина и вече втори семестър да съм сред изумителните хора, с които работя и уча тук в “Харвард”. Горещо препоръчвам на всеки да не се отказва и да даде от всичко от себе си, за да се опита да изживее подобна година. Въпреки всички препятствия, а те бяха не малко, начин винаги има, ако човек има какво да предложи и знае за какво се бори.

Снимка

Какво не ми харесва
Трудно е да се каже. Може би понякога разнообразието и наличието на безбройни възможности ме натоварват. Аз обичам да имам време за себе си, да изляза на безгрижно кафе с някой близък приятел или просто да се разходим. Тук между лекциите, конференциите, студентските инициативи 25-те имейла на ден, някак си не ми остава много време за себе си.

Снимка

Сграда в кампуса на университета

Плановете ми за професионално развитие
След приключване на програмата ще се завърна в България да работя и при добро стечение на обстоятелствата и след като понатрупам практически опит – да преподавам. Имам много идеи за университета и начина на преподаване в него, които ми се иска да обсъдя с преподавателите и представителите на университетската администрация. Стискайте ми палци!

Share this

Submit your comment