NHTV University of Applied Sciences, International Game Architecture and Design (Programming)

Име Яна Матеева
Email bufenceto@gmail.com
Facebook https://www.facebook.com/bufenceto?fref=ts
Държава Netherlands
Университет NHTV University of Applied Sciences
Специалност International Game Architecture and Design (Programming)
Сфера Computer science & information systems
Ниво Bachelor (Бакалавър)

За университета

Разкажи повече за твоята специалност (на какъв език е, как я избра, каква е нейната перспектива)? От малка се занимавам с програмиране и обожавам да играя компютърни игри. Реших да комбинирам тези свои интереси и да ги превърна в евентуална кариера. Започнах да търся университети със специалности тясно свързани със създаването на игри. NHTV определено ме впечатли най-много от всички възможности. Специалността IGAD е разпозната на световно равнище. Също така предлага възможността тясно да се специализираш в определена сфера от разработката на игри. Много други гейм специалности изискват от всички студенти да могат да разработват 3D модели, да програмират, да изработват дизайн… И всичко на ниско или средно ниво. Аз исках обратното – да мога да се фокусирам над едно нещо и накрая на моето образование да съм способна да го правя на професионално ниво. В същото време никой студент не е ограничен – ако някой случайно реши, че в даден проект иска да бъде артист, това е абсолютно позволено.

Кое ти хареса и не ти хареса в университета? Най-много ми харесва атмосферата. Ако на някого му се е случвало да се чувства странен или изолиран от другите – тук такова нещо няма. Разговорите около кафе машината са любимото ми занимание всеки ден. Запознавам се с толкова много хора – различни, интересни. Отношенията с лекторите са перфектният баланс между неформалност и професионализъм. Макар да са изключително способни в своята сфера, учителите далеч не са единствените, от които можеш да получиш безценни съвети и информация. Студенти от втората/третата година винаги са готови да помогнат, а и всеки е свободен да попита, когато има нужда. Програмата, по която работим тази година, е нова. Под нова имам предвид, че е първата година, в която тази система функционира. Съответно има няколко недостатъци, които произлизат от факта, че за първи път е изпробвана в практическа среда. Имайки това предвид, бих казала, че това е единствената лоша черта на тази специалност, но съм сигурна, че следващата година всичко ще бъде поправено.

Какви международни студенти има? Има ли българско общество? Международните студенти са много. Германци, испанци, италианци, американци, руснаци… И, разбира се, много българи! Не съм запозната дали има организирано българско общество, не съм търсила такова. Макар че голяма част от студентите са холандци, рядко чувам холандска реч. Забелязала съм, че много холандци говорят помежду си на английски в университета. Сякаш ако някой международен студент иска да подслуша, да не бъде дискриминиран… Но ако някой има притеснения, че ще трябва бързо да се присламчи към някое българско или международно общество, за да не се окаже без приятели – ситуацията е далеч от такава 🙂

Защо приеха теб? Не съм попитала лекторите, които проведоха моето интервю за прием, а и не съм сигурна дали им е позволено да разпространяват такава информация. Но имам много добра представа как университетът подбира своите студенти. Вероятно, ако четете това, сте запознати, че част от приема за тази специалност, изисква от кандидат-студентите нещо особено. Тези, които кандидатстват да бъдат програмисти, трябва да изработят цяла игра като част от своя прием. Разговаряйки с мои колеги, разбрах едно – качеството на игрите, разработени, варира драстично. Някои дори не работели. Но всички показали своята мотивация да учат и своя прогрес, докато са разработвали своята игра. Това, наистина, е най-важното – да дадеш всичко от себе си и да го докажеш – независимо от крайния резултат. По време на моето интервю, аз показах моята игра, нищо чак толкова впечатляващо. Но споменах, че това е първият ми опит за игра на C++ и показах други свои проекти, написани на различен език, което им показа, че от много време искам да се развивам в тази насока и че съм способна на прогрес.

За града и държавата

Кое ти хареса и не ти хареса в града? Градът е прекрасен – красив, чист и спокоен. Преди да дойда тук, живеех в София и свикнах да е шумно и натоварено. Разликата ме спечели веднага. Сградата ми се намира в центъра на града, но често правя разходки към по-крайните части. Къщите там са изключително красиви.

Как се придвижваш и забавляваш? Тъй като живея в центъра на града, всичко ми е на една ръка разстояние – включително сградата на университета. До по-големи магазини, от сорта на строителни или мебелни, лесно се стига с автобус. Дълго време отказвах да си взема колело, защото от много време не бях карала, пък и всичко ми беше толкова близо, че не виждах смисъл. Но откакто се предадох и имам колело, определено виждам предимствата и така пазарувам. В града има театър, кино и много, много кафенета и барове. Има и места за практикуване на спортове. Липса на забавления няма 🙂

Каква е местната култура? Бреда е домът на един от най-големите театри в Холандия. Тук има и стари църкви, кина и MOTI (Museum of the Image). Армията има център за обучение в града. Бреда също е известна със своите DJ-и. Често има организирани фестивали и други мероприятия.

Финанси

Колко струва обучението и живота (храна, жилище, пътни разходи)? Живея с моя приятел и с него си делим разходите за храна. Така моите разходи на месец излизат около 150 евро. Бих препоръчала и на други студенти бързо да си открият някое приятно другарче, с което заедно да готвят за вечеря 🙂 Месечният ми наем е 270 евро, което не включва разходите за електричество и газ. Те, разбира се, варират всеки месец, но като пример, пролетните месеци вероятно ще плащам около 20 евро за тези разходи. Тъй като не ми се налага да използвам автобус или влак, за да стигна до университета ми, нямам пътни разходи, освен тези за малки екскурзии до близки градове (около 10 евро на месец).

Какви са възможностите за финансиране (заем, стипендия, други)? В момента получавам заем от министерството за покриване на таксата за университета (около 162 евро на месец, които директно се получават от университета). За хора от ЕС няма възможност за стипендии, доколкото аз съм запозната (а аз доста разучих). Заем за други разходи официално могат да се получава само ако работиш 56 часа на месец.

Какви са възможностите за работa? Тъй като това е моята първа година в университета, още не съм разучила подробно какви са възможностите за работа. Мои колеги работят в заведения или супермаркети, но там се изисква да знаеш холандски. Други работят като помагат на – най-често възрастни – хора с компютрите им или друга техника. Досега това беше възможно само за студенти, които говорят холандски език, но разбрах, че скоро ще има възможност и за англоговорящи.

За финал

Какво правиш или ще правиш след завършване? Университетът има тясни връзки с много големи компании в гейм индустрията. Представители на Sony често посещават университета. Много студенти имат стаж именно в такива известни компании. Голяма част остават да работят за тях. Надявам се, когато му дойде времето, и аз да съм една от тези студенти. Каквото и да стане, съм сигурна, че ще се занимавам с разработката на игри и за в бъдеще.

Смяташ ли да помогнеш на страната си след завършване и с какво? Ако не, защо? Учителят, който пръв ме научи на програмиране преди толкова много години, още преподава. Води уроци по гейм програмиране за деца. Бих искала да му помогна, защото вярвам, че това е страхотна инициатива.

Други впечатления? Специалността, която уча, не е лесна. Най-вече защото изисква самодисциплина, на която много от нас не са научени, следвайки нашата образователна система. Никой не ме задължава да уча, имам само един изпит на всеки 8 седмици, а през това време работя над един единствен проект. Два дни в седмицата трябва да сме 8 часа в университета. Останалите дни също се очаква да работим – но как или къде, не се уточнява. Дори в двата ни „работни“ дни, никой не те следи изкосо какво правиш. Това е прекрасно и предоставя толкова много свобода. В същото време е коварно. Вече видях точно колко много хора отпаднаха именно заради тази свобода, без да осъзнават колко е важно да влагаш старание и време, макар да не си под нож. Затова имам един съвет: Кандидатствайте. Имате тази невероятна възможност. И когато ви приемат, не я пропилявайте с мързел и вечни забавления 🙂

Share this

Submit your comment