Paris-Sorbonne University, Международна икономика

Кариера в България-4585

 

 

Това интервю е част от изложбата „Образование за успешна кариера“, организирано съвместно от Кариера в България, Успелите и ЕДЛАНТА, и показва историите на 30 вдъхновяващи, завърнали се в родината хора, които всеки ден правят България едно още по-хубаво място. Изложбата ще се покаже за пръв път по време на форума „Кариера в България. Защо не?“ на 9 септември в Интер експо център в София преди да заеме мястото си в Градската градина пред Народния театър в София между 5 и 19 октомври. След 19 октомври изложбата ще бъде представяна в различни градове в страната.

 

 

Люба Христова следва Международна икономика в Сорбоната с магистратура Бизнес консултинг на ниво стратегии, организации и ИТ. През 2009 е поставена пред избора да остане в Париж, но да се раздели с любимото си куче или да се върне в София и да останат заедно. Избира второто без колебания и без някакви шовинистични подбуди, тъй като след 8 години живот в град като Париж се усеща като гражданин на света. Основава собствена компания  SOHO – арт коуъркинг пространство в центъра на София, с което реализира част от мечтите си и продължава да развива в посока покриване на разнопосочните си интереси.

“Това което ме прави щастлива в България е същотото което и във Франция – съществата, които обичам, невероятната природа, средата, която съм избрала за себе си и балончето, което съм си построила и развивам с много желание и любов.”

Кога, къде и какво си учил?
От 2001 до 2007 следвах Международна икономика в Сорбоната ( Paris-Sorbonne University ) с магистратура Бизнес консултинг на ниво стратегии, организации и ИТ.

Защо избра тази държава и този университет?
Докато дойде време да кандидатствам за езикова гимназия владеех свободно английски и след избора на френски Сорбоната бе естествено следствие на хода на събитията.

Какви плюсове виждаш в обучението в чужбина?
Нивото е несравнимо по-високо, съществува контрол, и преподавателите и студентите са много по-въвлечени в процеса и обучението не идва само от самия университет, ами в голяма степен и от цялото приключение човек да се научи да се справя самостоятелно и с останалите аспекти на живота.

Кое беше най-голямото лично или професионално предизвикателство за теб по време на следването?
Най-сериозната бариера, която се наложи да преодолея бе потапанято в чуждата култура – усвояването на езика и като цяло на начина на живот, създаването наново на среда с приятели, това на дом и интегрирането в обществото, привикването към тотално различния ритъм на живот. Например това, че над половин година не успявах да си намеря жилище ме измъчи доста и ми се отрази на всички аспекти от преживяването ми по време на следването. Интересен беше и моментът с един от първите съвети, които получих, а именно да внимавам с българите в чужбина. Оказаха се прави. Предизвикателство си беше създаването на дълбоки и смислени човешки отношения и като цяло промяната в мисленето ми в посока отваряне към света и приемане на толкова много нови неща. Иначе учебен материал, стажове и работа са били несравнимо по-елементарни, вкл. покриването на изискванията на добър университет като Сорбоната или елитната бизнес консутантска компания, в която работех преди да се върна в България.

Кога и защо се върна в България?
Преди 7 години се бях запътила към Южна Корея, но докато обикалях из Индия си дадох сметка, че причините, поради които исках да се преместя да живея там повече не са валидни. Междувременно се бях сдобила с кучето си Роя и се налагаше да избера между това да остана в Париж, но да се разделя с нея или да се прибера в родния си град и да останем заедно. Избрах второто без колебания и без някакви шовинистични подбуди, понеже след 8 години живот в град като Париж се усещах като гражданин на света. Бях се интегрирала дотам, че това бе станал моя дом, а София – родното ми място, в което по-скоро се чувствах отчуждено.

Къде и какво работиш?
В собствената си компания SOHO – арт коуъркинг пространство в центъра на София, с което реализирах част от мечтите си и продължавам да развивам в посока покриване на разнопосочните си интереси.

Кое те прави щастлив в България?
Същото, което и във Франция и в частност Париж – съществата, които обичам, невероятната природа, средата, която съм избрала за себе си и балончето, което съм си построила и развивам с много желание и любов.

Share this

Submit your comment