University of Sheffield, Генетика и Молекулярна биология

Представи се? Здравей, името ми е Симеон Михайлов, на 20 години, от Варна.

Преди броени седмици завърши първата си година в University of Sheffield. Хареса ли ти? ДА!, харесва ми! Нашите лектори често го наричат по-добрия университет в Sheffield, UK. 🙂

Разкажи ми нещо повече за университета и специалността си? Специалността ми ще прозвучи малко “нечовешка”, съдейки по изказванията на мои познати, а именно- Генетика и Молекулярна биология. Е, може и да звучи малко стряскащо, особено когато заговоря за молекулярни клонинги, мутации и т.н., но си я избрах, защото крие много потенциал в себе си и на практика виждам бъдещето на човешката раса в ръцете на генетици, молекулярни биолози, микробиолози, биохимици и пр., колкото и наивно да звучи това. Това е наука, която разкрива красотата на всеки един процес в живите организми, несъмнено е повече от изумително, колко перфектно е устроено всичко, колко сложно и прецизно, а възможността, която имаме да манипулираме едни или други процеси, е просто неописуема (естествено без да излизаме от рамките на нормалното 😉 ).

Избрах Шефилдския университет, защото той беше на трето място сред университетите във Великобритания специално в областта на молекулярната биология и биотехнологиите, воден от University of Cambridge и не съм много сигурен, но мисля, че беше Imperial College, London. Специалността ми е към Департамента по Молекулярна Биология и Биотехнологии и първата година е обща за всички специалности в департамента. Това е наистина един огромен плюс, тъй като колкото и да е запознат човек с всяка една от специалностите, не може е сигурен, че е перфектната за него, докато не се потопи именно в тази среда, а също така след първата година имаме право да я сменим в рамките на департамента. Модулите (предметите), които изучаваме се базаират на кредити, т.е. това е хорариумът часове, който покриваме, и са общо 120 кредита, като това включва и ежеседмичните ни практики в лабораторията. За всеки семестър имаме Mid-module exam – тест проверяващ знанията ни в средата на семестъра, плюс Essay under exam conditions (това важи за всеки един от предметите ни). Накрая на семестъра имаме и сесия, коята за първокурсниците е под формата на multiple-choice test, но за второкурсниците и третокурсниците (бакалвърската степен във Великобритания е 3 години) е под формата на есета, тип отговор на въпрос. Лекциите ни са доста интересни, тъй като се базират на най-актуалното в нашата сфера (характерна черта на английските университети).

Какви са впечатленията ти от града? Година преди да ме приемат в Шефилдския университет бях посетил града и буквално си казах, “ТОВА Е ГРАДЪТ!”. Води се най-зеленият в цяла Англия и това е особено приятно през пролетта, когато всеки учи за сесия, излегнал се в близкия парк. За градът мога да кажа, че е много красив като природа и архитектура, но и скучен, когато си останал там през някоя от ваканциите. Както обичам да казвам – Шефилд е градът, който е перфектен за живот, когато идваш за първи път във Великобритания.

През какви етапи премина кандидатстването ти? Кандидатстването ми мина доста разточително, но и изненадващо интересно. Първият етап бе on-line регистрацията – лични данни, препоръки, мотивационно писмо и разбира се най-трудната част – желаните университети. Университетите бяха на лице, регистрацията ми успешно приключила през декември 2008, дойде и 15-ти януари (крайният срок за регистриране) и сега беше останало само чакане на отговорите от университетите. Междувременно започнах да получавам и писма от Великобритания, в които беше разяснено всичко за по-нататъшните етапи от кандидатстването. Скоро получих първата си “условна оферта”, в която изискваха от мен успех 5.00 от дипломата ми за средно образование, 6.00 по химия, пак от дипломата, и 6.5 на IELTS. Бях крайно обнадежден, тъй като тези условия ми се сториха много минимални и постижими. Така до средата на март месец получих и отговори от останалите университети с поставени сходни условия. Е, все още Шефилд не ми бяха отговорили. Към края на март месец, получих и тяхната условна оферта и вече беше мой ред да дам своя отговор, кое предложение избирам (Шефилд 🙂 ). Учебната година приключи, матурите минаха, изпратих своите документи и към края на юни, началото на юли получих писмо, че официално съм приет в избрания от мен университет. Е, най-после, всичко свърши. Оставаше ми само да се наслаждавам на лятото си.

Явява ли се на изпит по език? Да, но вместо IELTS, взех Cambridge Advanced .

Твоят съвет към тези, на които сега им предстои да се явяват?Съветът ми към другите е да се насочат към TOEFL или IELTS, защото доколкото съм запознат, CAE е по-труден, а и не навсякъде в Англия приемат с него

Опиши групата си? Ако трябва да бъда напълно честен, не смятам, че групата ми е това , което си представях, но да, очакваше се предвид специалността ми хахаха. Тъй като групата ми се състои от близо 150 човека, ние сме се разделили на малки приятелски групички, и смея да твърдя, че “приятелската ми групичка” е изключително добра. Не сме приятели само в университета, а и извън него. Предимно е сформирана от чужденци – четирима българи сме, един англичанин, литовец и норвежец от египетски произход. Всички сме на 19-20 години, като изключим норвежеца – около 33 години.

Виждаш ли разлика между средата ти там и тази тук? Е разклика определено има между средата ми в България и тази в Англия. Всеки от нас идва от различна култура, има различни разбирания и нрави, но в крайна сметка сме намерили общ език и се разбираме. Но нещото, което ми направи впечатление е, че английските ми връстници се държат крайно незряло в сравнение с нас чужденците, което понякога се оказва много дразнещо, но и с това се свиква.

Как се справи с адаптацията си в Англия и преодоляването на културния шок? В интерес на истината се справих много тудно с адаптацията и тази “черна дупка”, в която бях изпаднал продължи целия първи семестър. Това беше породено чисто и просто от самия материал. В началото започнахме с материя, коята смятах, че ми е напълно безполезна и реших съм сгрешил в избора си на специалност. Оттам тръгна и нежеланието ми да уча, намразих страната, всички около мен, станах крайно асоциален, загубих стимула си за развитие. Всичко трая до първата сесия, когато се върнах в България за ваканцията – прекарах незабравими Коледа и Нова Година и когато стана време да преговарям материала за изпитите, схванах общата картинка на това, което учим – целта му в по-нататъшното ми развитие като бъдещ молекулярен биолог. Това беше моментът, в който се влюбих в своята специалност. За жалост беше леко късно, тъй като започнах с преговора в последния момент и всичко ми се събра много на нагорнище – спях по 3-4 часа на вечер, учех без почивка, ходех на изпити…Най-после сесията свърши. Това беше и повратният момент за мен – обещах си, че това няма да се повтори. След месец получих и резултатите си – бях си издържал изпитите, но на цената на своето здраве. От тогава си изградих навици да уча системно. Дойде време и за втората сесия – за нея започнах да се готвя месец-два преди изпитите. Сега съм си в България и чакам резултатите от тази сесия след няколко дни. Дано е била успешна!

А бих посъветвал другите никога да не губят вярата в собствените си възможности, да четат лекциите си непосредтсвено след приключване на учебния ден, да създадат много нови приятелства и най-вече да учат това, което искат, а не това, което са ги накарали – това е решаващо, когато попаднещ в една напълно непозната държава.

Академичния процес по-различен ли е от този в България? Как? Академичният процес е по-различен, това не е изненада. Като за начало – хора, които смятат да учат в чужбина и имат намеренията да изкарват изпити с преписване – да забравят за това, няма такъв шанс, поне в Англия. Лекциите ни винаги са качени в интернет, винаги имаме дадена и допълнителна литература. Всичко се базира на най-актуалното. Учебниците ни са издадени миналата година или най-късно преди максимум 2 години. Библиотеките са на световно ниво, има всичко, което ни трябва, някои от тях работят денонощно. Доста често имаме проекти засягащи скоро нашумели теми и проблеми.

С какво избраната от теб специалност там е повече от същата на родна земя? Това е много добър въпрос. С риск да има обидени лектори и учащи тази специалност в България, достатъчно съм се запознал и знам къде са разликите. Като за начало бих казал, че в България няма практика сред студентите да използват библиотеки, нещо, което виждам като голям минус. Второ, лабораториите в България не са добре субсидирани и не могат да дадат поле за изява на обучаващите се. И трето, нещо, с което се сблъсках съвсем случайно, но и бях крайно разочарован от собствената ми страна – имах разговор с професор по генетика, който ясно ми заяви, че ние, учащите генетика, мол. биология, биохимия и т.н., нямаме право на глас в България и да не се бъркаме в работата на тукашните специалисти. Та нали идеята на тази наука е да бъде в постоянен контакт с учени от цял свят с цел постигане на по-добри резултати?! В прав текст – специалността ми в Англия е с пъти в повече с това, че имаме огромна база от материали, лабораториите ни са модерни и издържали световния стандарт и най-вече имаме досег до това, което се случва в света на тези науки в момента и можем да вземем компетенто становище в разискването му. В нашите лаборатории, чух един единствен път думата ИКОНОМИЯ, нещо, което тук чувам ежедневно, тъй като карам стаж в лаборатория в моя роден град. Бъдеще за тази сфера в България не виждам, затова и избрах Англия. Не, не съм против България, изключително неприятен ми е този факт, но моята страна не ми предложи нужното, затова и заминах.

Какви са таксите, които заплащаш към университета? Квартира или общежитие? Стандарт на живот? Таксата ни за университети в Англия понастоящем е £3290 тъй като се водим “home students”, защото България е член на Европейския Съюз (за хора от страни нечленки на съюза таксите са по-високи). За тази ГОДИШНА такса взимам така наречения tuition fee loan, който държавата ми отпуска като заем. Изплащането на заема става единствено след завършване на образованието, когато започнем да печелим над £15000 на година, което устройва напълно всички студенти в Англия. За сметка на това общежитията и квартирите са по-скъпи. И една аномалия – общежитията по принцип са по-скъпи от квартирите. Тази година изкарах в общежитие на 3 мин. пеша от университета ми, тъй като не бях наясно как стават нещата с квартирите. Таксата ми беше £100 на седмица в продължение на 52 седмици, а от следващата учебна година ще плащам по £58 на седмица пак за същия период, този път за квартира. Стандартът на живот смятам, че е такъв какъвто ти си го направиш – храната не е особено скъпа, забавленията понякога могат да бъдат скъпи, но в рамките на нормалното, повечето от нуждите ни се задоволяват сравнително лесно (като изключим цигарите и алкохола…не всичко може да бъде перфектно).

Лесно ли е намирането на работа за студенти? Това изцяло зависи от града, в който учиш. Но като цяло, бих казъл, че намирането на работа не е едно от най-лесните неща – първо имаме около 2 до 3 месеца чакане за разрешително за работа, а след това и същинското търсене.

Какво според теб ще ти даде престоя в Англия? А какво ще ти вземе? Като равносметка, до която сме достигнали с много от приятелите ми в Шефилд – Англия ще ни даде едно Европейско, едно световно мислене, което не се ограничава в рамките на страната, ще ни даде самостоятелност и сила да отстояваме собствените си принципи и желания в една чужда страна. И естествено главното – ще ни даде едно стабилно и световно признато образование, което ще ни помогне в израстването ни като личности в обществото, ще ни даде повече възможности за реализция.

Какво ще ми вземе е един труден въпрос, на който смятам да отговоря така – колкото по-силно желаем нещо и вярваме в него, толкова повече се доближаваме до него. Защо трябва да ми взема нещо, защо пък не се опитам да изградя така живота си, че да не ми липсва нищо?! Мисля, че това е замисълът на нашето съществуване. А що се отнася до приятелите ми – всеки от нас си има личен живот, но никой няма да забрави другия и някой ден, кой знае – може пътищата ни да се срещнат, ако не – то поне нека си пожелаем по-големи заплати, та да имаме възможността да си ходим на гости 🙂

Мислиш ли да се връщаш в България след завършването си там? За момента не мисля да се връщам в България, но все още съм на 20 години и не знам какво ще ми предложи живота след като завърша.

Ако сега трябва да кандидатстваш наново, би ли избрал същият университет? Ако имах възможността да кандидатствам наново, пак бих избрал същата специалност и същия университет. Доволен съм от избора си, а и както казва майка ми: “Щом си се хванал на хорото, ще го играеш докрай!”

Share this

Submit your comment